1:1 Яков слуга на Бога и на Господа Исуса Христа, до дванадесет пръснати племена, поздрав.
1:2 Считайте го за голяма радост, братя мои, когато падате в разни изпитни,
1:3 като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда твърдост.
1:4 А твърдостта нека извърши делото си съвършено, за да бъдете съвършени и цели, без никакъв недостатък.
1:5 Но ако някому от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро без да укорява, и ще му се даде.
1:6 Но да проси с вяра без да се съмнява ни най-малко; защото, който се съмнява прилича на морски вълни, които се тласкат и блъскат от ветровете.
1:7 Такъв човек да не мисли, че ще получи нещо от Господа,
1:8 понеже е колеблив и непостоянен във всичките си пътища.
1:9 Братът, който е в по-долно състояние, нека се хвали, когато се въздига,
1:10 а богатият_ когато се смирява, понеже ще прецъфти като цвета на тревата.
1:11 Защото слънцето изгрява с изсушителния вятър, тревата изсъхва, цветът й окапва, и красотата на изгледа й изчезва: така и богатият ще повехне в пътищата си.
1:12 Блажен онзи човек, който издържа изпитня; защото като бъде одобрен, ще приеме за венец живота, който Господ е обещал на ония, които Го любят.
1:13 Никой, който се изкушава, да не казва: Бог ме изкушава, защото Бог се не изкушава от зло, и Той никого не изкушава.
1:14 А който се изкушава, се завлича и подлъгва от собствената си страст;
1:15 и тогава страстта зачева и ражда грях, а грехът, като се развие напълно ражда смърт.
1:16 Не се заблуждавайте, любезни мои братя;
1:17 Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре, и слиза от Отца на светлините, у Когото няма изменение, или сянка от промяна.
1:18 От собствената Си воля ни е родил чрез словото на истината, за да бъдем един вид пръв плод на Неговите създания.
1:19 Вие знаете това, любезни мои братя. Обаче нека човек бъде бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи;
1:20 защото човешкия гняв не върши Божията правда.
1:21 Затова, като отхвърлите всяка нечистота и преливаща се злоба, приемайте с кротост всаденото слово, което може да спаси душите ви,
1:22 Бивайте и изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си.
1:23 Защото ако някой бъде слушател на словото, а не изпълнител, той прилича на човек, който гледа естественото си лице в огледалото;
1:24 понеже се огледва, отива си, и завчас забравя какъв бе.
1:25 Но който вникне в съвършения закон на свободата и постоянствува, той, като не е забравлив слушател, но деятелен изпълнител, ще бъде блажен в дейността си.
1:26 Ако някой счита себе си за благочестив, а не обуздава езика си, но мами сърцето си, неговото благочестие е суетно.
1:27 Чисто и непорочно благочестие пред Бога и Отца, ето що е: да пригледва човек сирачетата и вдовиците в неволята им, и да пази себе си неопетнен от света.


2:1 Братя мои, да не държите вярата на прославения наш Господ Исус Христос с лицеприятие.
2:2 Защото, ако влезе в синагогата ви човек с златен пръстен и с хубави дрехи, а влезе и сиромах с оплескани дрехи,
2:3 и погледете с почит към оня, който е с хубави дрехи, та речете: Ти седни тука на добро място ; а на сиромаха речете: Ти стой там, или: Седни до подножието ми,
2:4 не правите ли различия помежду си, и не ставате ли пристрастни съдии?
2:5 Слушайте любезни ми братя: Не избра ли Бог ония, които от сиромаси в светски неща, богати с вяра и наследници на царството, което е обещал на тия, които Го любят?
2:6 А вие опозорихте сиромаха. Нали богатите ви угнетяват и сами ви влачат по съдилища?
2:7 Нали те хулят почтеното име, с което се именувате?
2:8 Обаче, ако изпълнявате царският закон, според писанието: +Да обичаш ближният си като себе си+, добре правите.
2:9 Но ако гледате на лице, грях правите, и от закона се осъждате като престъпници.
2:10 Защото, който опази целия закон, а сгреши в едно нещо, бива виновен във всичко.
2:11 Понеже Оня, Който е рекъл: +Не прелюбодействувай+, рекъл е и: +Не убивай+, тъй че, ако не прелюбодействуваш, а пък убиваш, станал си престъпник на закона.
2:12 Така говорете и така постъпвайте като човеци, които ще бъдат осъдени по закона на свободата.
2:13 Защото съдът е немилостив към този, който е показал милост. Милостта тържествува над съда.
2:14 Каква полза братя мои, че има вяра, а няма дела? Може ли такава вяра да го спаси?
2:15 Ако някой брат или някоя сестра са голи и останали без ежедневна храна,
2:16 и някой от вас им рече: Идете си с мир, дано бъдете стоплени и нахранени, а не им дадете потребното за тялото, каква полза?
2:17 Така и вярата, ако няма дела, сама по себе си е мъртва.
2:18 Но ще рече някой: Ти имаш вяра, а пък аз имам дела; ако можеш, покажи ми вярата си без дела, и аз ще ти покажа вярата си от моите дела.
2:19 Ти вярваш, че има само един Бог, добре правиш; и бесовете вярват и треперят.
2:20 Обаче искаш ли да познаеш, о суетни човече, че вяра без дела е безплодна?
2:21 Авраам, нашият отец, не оправда ли се чрез дела като принесе сина си Исаака на жертвеника?
2:22 Ти виждаш, че вярата действуваше заедно с делата му, и че от делата се усъвършенствува вярата;
2:23 и изпълни се писанието, което казва: +Аврам повярва в Бога; и това му се вмени за правда+ и се нарече Божий приятел.
2:24 Виждате, че чрез дела се оправдава човек, а не само чрез вяра.
2:25 Така също блудницата Раав не оправда ли се чрез дела, когато прие пратеници и ги изпрати бърже през друг път?
2:26 Защото, както тялото отделено от духа е мъртво, така и вярата отделена от дела е мъртва.


3:1 Братя мои, не ставайте мнозина учители, като знаете, че ще приемем по-тежко осъждане.
3:2 Защото всички ние в много неща грешим; а който не греши в говорене, той е съвършен мъж, способен да обуздае и цялото тяло.
3:3 Ето, ние туряме юздите в устата на конете, за да ни се покоряват, и обръщаме цялото им тяло.
3:4 Ето, и корабите, ако да са толкова големи, и се тласкат от силни ветрове, пак с твърде малко кормило се обръщат на където желае кормчията.
3:5 Така и езикът е малка част от тялото, но много се хвали. Ето, съвсем малко огън, колко много вещество запалва!
3:6 И езикът, тоя цял свят от нечестие, е огън. Между нашите телесни части езикът е, който заразява цялото тяло и запалва колелото на живота, ни, а сам той се запалва от пъкъла.
3:7 Защото всякакъв вид зверове, птици, гадини, и морски животни се укротяват и укротени са били от човечеството;
3:8 но езикът никой човек не може да укроти; буйно зло е, пълен е със смъртоносна отрова.
3:9 С него благославяме Господа и Отца, и с него кълнем човеците създадени по Божие подобие!
3:10 От същите уста излизат благословения и проклятия! Братя мои, не трябва това така да бъде.
3:11 Изворът пуща ли от същото отверстие сладка и горчива вода?
3:12 Възможно ли е, братя мои смоковницата да роди маслини, или лозата смокини? Така също не може солената вода да дава сладка.
3:13 Кой от вас е мъдър и разумен? Нека показва своите дела чрез добрият си живот, с кротостта на мъдростта.
3:14 Но ако в сърцето си имате горчива завист и крамолничество, не се хвалете и не лъжете против истината.
3:15 Това не е мъдрост, която слиза отгоре, но е земна, животинска, бесовска;
3:16 защото, гдето има завист и крамолничество, там има бъркотия и всякакво лошо нещо.
3:17 Но мъдростта, която е отгоре, е преди всичко чиста, после миролюбива, кротко умолима, пълна с милост и добри плодове, примирителна, нелицемерна.
3:18 А плодът на правдата се сее с мир от миротворците.


4:1 Отгде произлизат боеве, и отгде крамоли, между вас? Не от там ли, от вашите сласти, които воюват в телесните ви части?
4:2 Пожелавате, но нямате; ревнувате и завиждате, но не можете да получите; карате се и се биете; но нямате, защо не просите
4:3 Просите и не получавате, защото зле просите, за да иждивявате в сластите си.
4:4 Прелюлбодейци! не знаете ли, че приятелството със света е вражда против Бога? И тъй който иска да бъде приятел на света, става враг на Бога.
4:5 Или мислите,че без нужда казва писанието, че Бог и до завист ревнува за духа, който е турил да живее в нас?
4:6 Но Той дава една голяма благодат; затова казва: "Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат".
4:7 И тъй, покорявай се на Бога, но противете се на дявола, и той ще бяга от вас.
4:8 Приближавайте се при Бога, и ще се приближава и Той до вас. Измивайте си ръцете, вие грешни, очиствайте сърцата си, вие колебливи.
4:9 Тъжете, ридайте и плачете; смехът ви нека се обърне на плач, и радостта ви в тъга.
4:10 Смирявайте се, пред Господа, и Той ще ви възвишава,.
4:11 Не се одумвайте един друг, братя; който одумва брата или съди брата си, одумва закона и съди закона; а ако съдиш закона, не си изпълнител на закона, но съдия.
4:12 Само един е законодател и съдия, Който може да спаси и да погуби; а ти кой си та съдиш ближния си?
4:13 Слушайте сега вие, които казвате: Днес или утре ще отидем в еди-кой-си град, ще преседим там една година, и ще търгуваме и ще спечелим,
4:14 когато вие не знаете какво ще бъде утре. Що е животът ви? Защото вие сте пара, която се явява, и после изчезва.
4:15 Вместо това, вие тепърва да казвате: Ако ще Господ, ние ще живеем и ще направим това или онова.
4:16 Но сега славно ви е да се хвалите. Всяка такава хвалба е зло.
4:17 Прочее, ако някой знае да прави добро и не го прави, грях е нему.


5:1 Дойдете сега, вие богатите, плачете и ридайте поради бедствията, които идат върху вас.
5:2 Богатството ви изгни, и дрехите са изядени от молци
5:3 Златото ви и среброто ви ръждясаха, и ръждата им ще свидетелствува против вас, и ще пояде месата ви като огън. Вие сте събирали съкровища в последните дни.
5:4 Ето, заплатата за работниците, които са жънали нивите ви, от която ги лишихте, вика; и виковете на жетварите влязоха в ушите на Господа на Силите.
5:5 Вие живяхте на земята разкошно и разпуснато, угоихте сърцата си като в ден на клане.
5:6 Осъдихте, убихте Праведния; и Той не ви се противи.
5:7 И тъй, братя, останете твърди, до Господното пришествие. Ето земеделецът очаква скъпоценния плод от земята и търпи за него докле получи и ранния и късния дъжд.
5:8 Останете и вие твърди, и укрепете сърцата си, защото Господното пришествие наближи.
5:9 Не роптайте един против друг, братя, за да не бъдете осъдени, ето, Съдията стои пред вратите.
5:10 Братя, вземайте за пример на злострадание и на твърдост пророците, които говореха за Господното име.
5:11 Ето, ублажаваме ония, които са останали твърди. Чули сте за търпението на Йоана, и видели сте сетнината въздадена нему от Господа, че Господ е много жалостив и милостив.
5:12 А преди всичко, братя мои, не се кълнете нито в небето, нито в земята, нито в друга някоя клетва, но нека бъде вашето говорене: Да, да, и: Не, не, за да не паднете под осъждане.
5:13 Зле ли страда някой от вас? нека се моли. Весел ли е някой? нека пее хваления.
5:14 Rr?feni fajet njeri tjetrit dhe lutuni p?r njeri tjetrin, q? t? sh?roheni; shum? fuqi ka lutja e t? drejtit kur b?het me gjith? shpirt.
5:15 И молитвата, която е с вяра, ще избави страдалеца. Господ ще го привдигне, и, ако е извършил грехове, ще му се простят.
5:16 И тъй, изповядайте един на друг греховете си, и молете се един за друг, за да оздравеете. Голяма сила има усърдната молитва на праведния.
5:17 Илия беше човек със същото естество като нас; и помоли се усърдно да не вали дъжд, и не вали дъжд на земята три години и шест месеца;
5:18 и пак се помоли и небето даде дъжд, и земята произведе плода си.
5:19 Братя мои, ако някой от вас заблуди от истината, и един го обърне,
5:20 нека знае, че който е обърнал грешния от заблудения му път ще спаси душа от смърт и ще покрие много грехове.